Идва ми да крещя – последните думи на българина, загинал при удар в Газа
Съпругата му Яна сподели във Фейсбук един от последните им диалози, в който Маринов описва ужасяващите условия на хората, които живеят в Газа – гладки, дефицит на храна и черен пазар с оповестени цени, достигащи десетки $ за детайлите на продуктите
„ Идва ми да викам. “ Това са последните думи на Марин Маринов – българският капитан на далечно корабоплаване и чиновник на Организация на обединените нации, умрял при въздушен удар по базата на организацията в линията Газа. Смъртта му раздруса освен околните му, само че и цяла България.
Съпругата му Яна сподели във Фейсбук един от последните им диалози, в който Маринов описва ужасяващите условия на хората, които живеят в Газа – гладки, дефицит на храна и черен пазар с оповестени цени, достигащи десетки $ за детайлите на продуктите.
„ Готвачът сподели, че имаше някъде на пазара телешко – 80 $ за кг. Яйца, когато въобще има, са по 10 $ броят. Килограм домати – 15 $. Това, което се продава, постоянно е откраднато от филантропичните конвои “, написа той в известие до брачната половинка си. И прибавя: „ Стомахът ми се свива, когато чуя, че някъде другаде някоя изхвърля храна.
Маринов бе дълготраен капитан на танкера, а в последната година – координатор на задачите към Организация на обединените нации. На 52 години той владее пет езика и е татко на две пораснали деца. Родом от Ямбол, със непретенциозен генезис и безупречна известност, Маринов е образец за отдаденост и професионализъм. Живее със брачната половинка си във Варна, до момента в който фамилията му остава в Ямбол.
Смъртта му настъпи на 19 март по време на удар по базата на Организация на обединените нации в региона на Дейр ал-Балах. Освен него, шестима души от интернационалните екипи бяха тежко ранени – измежду тях жители на Франция, Молдова, Северна Македония, Палестина и Англия. Организация на обединените нации упрекна израелската войска, че танкът е стрелял по постройката, в която се е помещавал екипът.
Израел изрично отхвърли обвиняванията. Говорителят на външното министерство съобщи, че Организация на обединените нации не е направила действителна инспекция на мястото и е прибързана с „ голословни и непрофесионални обвинявания “.
Българският външен министър Георг Георгиев удостовери, че все още няма капитан Маринов да е станал жертва на умишлена офанзива, само че въведена, че военната конюнктура в района прави следствието извънредно мъчно.
Всичко още не е ясно по кое време ще се състои погребението на Марин Маринов. Близките му чакат спомагателна информация от Министерството на външните работи.
Един от последните му гласове в общественото пространство остава този на съзнателен човек, който не се помирява с несправедливостта:
„ Знам къде отивам. Знам, че там хората нямат какво я дадат. Идва ми викам “.
„ Идва ми да викам. “ Това са последните думи на Марин Маринов – българският капитан на далечно корабоплаване и чиновник на Организация на обединените нации, умрял при въздушен удар по базата на организацията в линията Газа. Смъртта му раздруса освен околните му, само че и цяла България.
Съпругата му Яна сподели във Фейсбук един от последните им диалози, в който Маринов описва ужасяващите условия на хората, които живеят в Газа – гладки, дефицит на храна и черен пазар с оповестени цени, достигащи десетки $ за детайлите на продуктите.
„ Готвачът сподели, че имаше някъде на пазара телешко – 80 $ за кг. Яйца, когато въобще има, са по 10 $ броят. Килограм домати – 15 $. Това, което се продава, постоянно е откраднато от филантропичните конвои “, написа той в известие до брачната половинка си. И прибавя: „ Стомахът ми се свива, когато чуя, че някъде другаде някоя изхвърля храна.
Маринов бе дълготраен капитан на танкера, а в последната година – координатор на задачите към Организация на обединените нации. На 52 години той владее пет езика и е татко на две пораснали деца. Родом от Ямбол, със непретенциозен генезис и безупречна известност, Маринов е образец за отдаденост и професионализъм. Живее със брачната половинка си във Варна, до момента в който фамилията му остава в Ямбол.
Смъртта му настъпи на 19 март по време на удар по базата на Организация на обединените нации в региона на Дейр ал-Балах. Освен него, шестима души от интернационалните екипи бяха тежко ранени – измежду тях жители на Франция, Молдова, Северна Македония, Палестина и Англия. Организация на обединените нации упрекна израелската войска, че танкът е стрелял по постройката, в която се е помещавал екипът.
Израел изрично отхвърли обвиняванията. Говорителят на външното министерство съобщи, че Организация на обединените нации не е направила действителна инспекция на мястото и е прибързана с „ голословни и непрофесионални обвинявания “.
Българският външен министър Георг Георгиев удостовери, че все още няма капитан Маринов да е станал жертва на умишлена офанзива, само че въведена, че военната конюнктура в района прави следствието извънредно мъчно.
Всичко още не е ясно по кое време ще се състои погребението на Марин Маринов. Близките му чакат спомагателна информация от Министерството на външните работи.
Един от последните му гласове в общественото пространство остава този на съзнателен човек, който не се помирява с несправедливостта:
„ Знам къде отивам. Знам, че там хората нямат какво я дадат. Идва ми викам “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ